Георги Миятев се опитва да организира трупа в Пловдив през 1925г., когато в продължение на около 30 години тази мисия се превръща в омагьосана. Финансиране не достига, сцена няма, репертоарът нясен, актьорите се учат, режисьори липсват, публиката контрастира между фаворизациите си към забавното и обидата от “недуховни” пиеси, местната преса като на война. Кратък откъс и оригинална телеграма по темата:
“Русенският театър беше дезорганизиран и ангажираните хора – без работа, но когато дойде да напуснат града и да пренасят макар и неголямата си покъщнина (някои от тях семейни с деца), пред новата неизвестност се стреснаха. Нали неведнъж са се лъгали и изпадали в безизходно положение! Започнаха да пристигат телеграми с отрицателен отговор. Ами сега! Поех такъв ангажимент пред кмета, пред съветниците, пред гражданите, вестниците оповестиха, че градският театър се възобновява. Какво ще отговарям?…. Пиша, телеграфирам, убеждавам, че напразно се страхуват, че работата е сигурна и средствата за преживяване обезпечени.
И най-после, след дълги уговорки, на 26 септември групите от Русе и Плевен пристигнаха. След няколко дена дойдоха от София и хората, ангажирани от Съюза на артистите, заедно с бъдещия режисьор на градския театър Борис Еспе. Към 10 октомври всички бяха налице. “
